четвъртък, 29 април 2021 г.

Колко време са годни за консумация великденските яйца

Днес е Велики Четвъртък и по традиция се боядисват великденските яйца. За тези, които нямат възможност, канонът позволява да го направят и в четвъртък. 

На Великден количеството храна е толкова голямо, че никога не можем да го изядем. По този начин ни остават десетки яйца, както и козунак. 

Малко хора обаче се замислят колко време са годни за консумация. 

Всъщност повечето от нас слагат красивите боядисани яйца в купа на масата. Дали обаче е хубаво след това да ядем от тях.

Оказва се, че не. Трябва да държим яйцата в хладилника, ако не искаме да ни застигне разтройството.

Дори съветът е да се държат не на вратата, а вътре в хладилника. Така, ако яйцата са твърдо сварени, могат спокойно да бъдат консумирани в продължение на седмица.

Извън хладилник сварените яйца могат да се съхраняват само няколко часа. 

Свежа идея е да използвате яйцата в някои видове салати.

понеделник, 26 април 2021 г.

Зелен коридор за РНК ваксини срещу COVID-19 на 7 май 2021 г.

ДКЦ "Свети Георги" / бул. „Васил Априлов“ 15 А / осигурява зелен коридор за желаещите да си поставят РНК ваксина срещу COVID-19 на 7 май 2021 г.

Всички, които желаят да се имунизират, могат да го направят от 8 до 14 часа в кабинет 7 на първия етаж. От ръководството на лечебното заведение предоставят телефон за предварително записване: 032/332-488.

Оттам напомнят, че в клиничната лаборатория на ДКЦ "Свети Георги" се извършва количествено изследване на IgM и IgG антитела срещу SARS-COV-2. При количествените тестове, резултатите от теста се получават като определена стойност.

понеделник, 19 април 2021 г.

Над 150 000 дози ваксини пристигнаха у нас

В България са пристигнали 62 010 дози от ваксината срещу COVID-19 на "Пфайзер" и 50 400 дози - от "АстраЗенека", съобщиха от Министерството на здравеопазването. 

От производителя "Модерна" вчера са били доставени 38 400 дози ваксина. Доставените количества веднага са били разпределени към регионалните здравни инспекции в страната.

Следващата доставка на ваксини срещу COVID-19, която ще бъде от производителя "Янсен" и ще съдържа 24 000 дози, се очаква до края на седмицата.

четвъртък, 15 април 2021 г.

НОЩ спира работа

Националният оперативен щаб за борба с коронавируса (НОЩ) е разформирован, считано от днес. Щабът беше създаден със заповед на министър-председателя в началото на пандемията през февруари 2020 г.

Националният оперативен щаб имаше за цел да организира и координира  действията на компетентните държавни органи във връзка с обявената от Световната здравна организация спешност за общественото здраве от международно значение по отношение на заболяването COVID-19, информират от правителствената пресслужба.

Здравният министър в оставка проф. Костадин Ангелов обясни, че решението е във връзка с оставката на кабинета „Борисов 3“, което налага разпускането на всички органи, създадени със заповед на премиера. Брифингите обаче ще продължат, като такъв се очаква да има петък – 16 април, а данните за епидемичната обстановка, мерките и решенията ще бъдат съобщавани от проф. Ангелов и главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев. 

Ваксинационният щаб засега остава, тъй като му предстоят важни решения. Например дали и на кои групи хора ще бъде прилагана ваксината на AstraZenecа, както и тази на Janssen, от която днес у нас пристигнаха първите 14 400 дози. Доставените количества обаче няма да бъдат разпределяни преди решение на щаба и ще останат в склада на „БулБио-НЦЗПБ“ ЕООД.

Припомняме, родните експерти очакват официалното становище на ЕМА, което ще е следващата седмица, дали еднодозовата векторна ваксина на Johnson & Johnson е безопасна и дали има връзка между поставянето й и много редки случаи на тромбоза с тромбоцитопения.

Следващата доставка на ваксини срещу COVID-19 се очаква в неделя, като очакваме 38 400 дози от Moderna. А по-рано днес Борисов съобщи, че до края на този месец, както и през май, България ще разполага с допълнителни 750 000 дози от ваксината на Pfizer, които са извън договорените вече бонусни количества от 2,7 млн. дози.

понеделник, 12 април 2021 г.

2020 г. – рекордно висока смъртност и рекордно ниска раждаемост

Рекордно висока смъртност и рекордно ниска раждаемост през 2020-а отчете Националният статистически институт. Само за 12 месеца починалите са се увеличили с 15,4% и едва за втори път през последните 100 години надминават 120 00 души, като в същото време набор 2020 наброява едва 59 086 деца, което НСИ определи като най-ниска раждаемост от 100 години насам.

Към 31 декември 2020 г. населението на България е 6 916 548 души, с 34 934 (0,5%) по-малко от 2019 г. Жените са 51,6%, мъжете – 48,4%. На и над 65 г. са 1 504 048 (21.8%) души, с 0,2 проценти пункта повече от 2019 г. Застаряването е по-видимо при жените. Относителният дял на жените на и над 65 г. е 25.3%, а на мъжете – 17.9%. Разликата се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и по-ниската им средна продължителност на живота. Най-голям е делът на населението 65+ в областите Видин (30%), Габрово (29.1%) и Кюстендил (27.7%). В 20 области този дял е над средния. Най-нисък е в областите София (столица) – 17.7%, и Варна – 19.4%.

Децата до 15 г. са 999 014 (14.4%). Няма промяна в дела им спрямо 2019 г. Относителният дял на населението под 15 г. е най-висок в областите Сливен – 18.5% и Бургас – 15.5%. В 17 области този дял е под общия за страната. Най-нисък е в областите Смолян – 11.5% и Габрово – 11.6%.

Общият коефициент на възрастова зависимост в България е 56.7%, т.е. на човек в зависима възраст (под 15 и над 65 г.) се падат по-малко от двама души в активна възраст. През 2019 г. този коефициент е бил 56.4%. Във всички области този показател е над 50% с изключение на София – 48.5%. Най-неблагоприятно е съотношението в областите Видин – 72.1%, Габрово – 68.8%, и Ловеч – 68.2%.

Застаряването повишава средната ни възраст от 40.4 г. през 2001 г. на 44 г. в края на 2020 г. Към 31.12.2020 г. трудоспособното население е 4,138 млн. души (59,8%) и намалява със 17 хил. души (0.4%) спрямо 2019 г. Над трудоспособна възраст са 1,713 млн. души (24.8%), а под нея – 1,064 млн. (15.4%).

През 2020 г. в страната са регистрирани 59 440 родени деца, 59 086 (99.4%) от които са живородени. За 1 г. броят им намалява с 2452 деца (4.0%). Коефициентът на обща раждаемост през 2020 г. е 8.5‰, а през 2019 г. – 8.8‰. Момчетата са 30 372, момичета – 28 714. На 1 000 момчета се падат 945 момичета. Най-висока е раждаемостта в областите Сливен – 11.7‰, и София (столица) – 9.9‰. В 19 области тя е под средната за страната. Най-ниските стойности са в областите Видин – 5.8‰, и Габрово – 5.9‰.

Жените във фертилна възраст (15 – 49 г.) са 1,452 млн., като спрямо предходната година намаляват с 13 хил., а спрямо 2011 г. – със 199 хил. През 2020 г. са родени 2897 деца от майки под 18-годишна възраст. Увеличават се родените деца от жени на 40+. През 2020 г. средният брой живородени деца от една жена е 1.56 и спрямо 2019 г. намалява с 0.02. Средната възраст при раждане на първо дете се увеличава от 27.3 г. през 2019 г. на 27.5 г. през 2020 г. Най-висока е тя в столицата – 30.3 г., най-ниска – в Сливен (22.5 г.).

Миналата година е имало 1043 многоплодни раждания, със 121 по-малко от 2019 г. При 1033 от случаите са родени близнаци, при 10 – тризнаци. Извънбрачни са повече от половината раждания – 35 486 (59.7%). За 79.6% от тях има данни за бащата и най-вероятно тези деца се отглеждат в семейна среда от родители, живеещи в съжителство без брак. Най-висок е относителният дял на извънбрачните раждания в областите Ловеч (77.2%) и Враца (76.8%).През 2020 г. са починали 124 735 души, с 16 652 (15.4%) повече от 2019 г. Коефициентът на обща смъртност е 18.0‰. При мъжете тя е по-висока, отколкото при жените – съответно 19.6‰ и 16.4‰.

Общата смъртност по области е от 13.4‰ до 27.7‰. През 2019 г. тя е била в границите от 11.8‰ – в София (столица) – до 22.9‰ във Видин. През 2020 г. тя е най-висока в областите Видин – 27.7‰, Монтана – 25.5‰, Кюстендил и Габрово – по 24.0‰. В 6 области е по-ниска от общата за страната. Най-ниска е в София (столица) – 13.4‰. През 2020-а увеличение на общата смъртност има във всички области. Най-голямо е то във Видин – 4.8 промилни пункта. Най-малко е в област Бургас – 1.2 промилни пункта.

Показателят за преждевременна смъртност през 2020 г. (20.5%) остава непроменен спрямо 2019 г., но има съществени разлики при мъжете и жените. Починалите жени под 65 г. са 13.7% от всички починали жени. Стойността на този показател при мъжете е 26.6%.

През 2020 г. са починали 301 деца до 1 г. Коефициентът на детска смъртност е 5.1‰. През 2001 г. той е бил 14.4‰, а през 2019 г. – 5.6‰. В 12 области детската смъртност е под средната за страната. Най-ниска е тя в областите Русе – 2.0‰, и София (столица) – 2.4‰., а най-висока в областите Сливен (11.7‰) и Монтана (10.8‰).

петък, 9 април 2021 г.

Лекарство срещу COVID-19 – вероятно в края на годината


Към края на 2021 г. е възможно да имаме лекарство срещу COVID-19, обяви представителят на България в Eвропейската агенция по лекарствата проф. Илко Гетов пред Bulgaria On Air. Той обясни, че вече се разглеждат моноклонални антитела в индивидуално приложение или в комбинация като коктейли и те подлежат на поетапна оценка от февруари. Широко се разработва и противовирусен продукт. „Също така се наблюдават много иновативни и съществуващи вече лекарства, които биха имали потенциал за лечение на симптоми на COVID. Така че към края на 2021-а може би ще имаме и терапевтично средство извън ремдесивир“, прогнозира проф. Гетов, но предупреди, че това в никакъв случай не означава да се неглижира масовата имунизация.

За ваксината на AstraZeneca експертът коментира, че ако преизчислим риска човек да почине вследствие на зарязване с COVID спрямо този от ваксина, разликата е 5000 пъти. Проф. Гетов отбеляза, че смъртните случаи от усложнения след поставянето на ваксината са 18. „Тези случаи са наблюдавани в по-голяма популация, честотата е около 0,7, което е твърде ниско и спада към т.нар. ултраредки нежелани реакции“, допълни той.

Проф. Гетов каза още, че следващата седмица официално ще бъде променена продуктовата характеристика на AstraZeneca. Наблюдението над нея обаче ще продължи. По думите му до 7-ми юли ще се изискват допълнителни предклинични данни върху животни за евентуалните механизми за възникване на подобни инциденти. „Положението се наблюдава ежечасно“, увери представителят на страната ни в ЕМА.

Решението за възрастовия праг за поставяне на ваксината е национално, каза още специалистът. „ЕМА препоръча внимателно приложение на ваксината при жени до 60 години, но е задача на националните здравни власти как да интерпретират тази препоръка, посочи Гетов. Според него, ако след поставянето на първата доза, човек не е имал някакъв проблем, той следва да си постави и втората, макар че някои страни предприеха друга стратегия. Той повтори, че Vaxzevria (както е новото име на ваксината на AstraZeneca) е безопасна за всички, освен млади жени пушачки, с наднормено тегло, които имат тромбофлебит или приемат контрацептиви.

сряда, 7 април 2021 г.

Приятна изненада от учениците на Математическата гимназия за медиците ни

Ученици от Математическата гимназия в Пловдив изненадаха медиците от ДКЦ "Св. Георги" за 7 април - Световния ден на здравето и ги обсипаха с благодарности и благопожелания!

От ръководството на лечебното заведение благодариха за вниманието и пожелаха на младите хора да бъдат здрави и все така креативни.