четвъртък, 28 януари 2021 г.

Метаболитните заболявания във фокуса на пловдивските зимни ендокринни дни

Заболяванията на костния и минералния метаболизъм са тема на Пловдивските зимни ендокринни дни 2021 година. Заради настоящата епидемична обстановка ще бъдат под формата на уебинар в 2 сесии, който ще се проведат на 13 февруари 2021 г. (събота) от 9 ч. до 13.30 ч., дистанционно през платформа zoom. Webinar ID 985 0758 5743. 

Предвижда се съвместно участие на академични преподаватели от Катедрата по Детски болести на МУ – Пловдив. Гост лектор ще бъде проф. Михаил Боянов от Медицински университет – София. 

Зимните ендокринни дни стартираха през 2020 г. и преминаха при огромен успех. 

Пловдивските зимни ендокринни дни стартираха през 2020 г. и поставиха началото на поредицата от събития, с които Медицинският университет – Пловдив отбеляза своя 75-годишен юбилей. Това научно събитие беше проведено с голям успех и посрещнато с интерес както от академичната общност на МУ – Пловдив, така и от другите медицински университети в страната. 

"Въпреки пандемията решихме този форум да бъде проведен отново, за да продължим прекрасната инициатива, а и дигиталните технологии ни дават възможност за това. Само така ще можем да превърнем Пловдивските зимни ендокринни дни в традиционно научно събитие, организирано от Катедрата по Ендокринология, под егидата на МУ – Пловдив", заяви проф. д-р Мария Орбецова, началник на Клиника по Ендокринология и болести на обмяната при УМБАЛ "Св. Георги" и ръководител на Катедрата по Ендокринология в Медицинския университет под тепетата. 

сряда, 27 януари 2021 г.

Здравната ябълка на раздора - ваксината срещу COVID-19

Ваксината срещу COVID-19 се превърна в обект на масова полемика. Къде е истината сред фалшивите новини? Да се ваксинираме ли? Ефективни ли са ваксините? Как се създаде такава глобална ваксина за отрицателно време? А, ако не се ваксинираме? Защо има такова противоречие сред специалистите? И още куп въпроси…

За получим отговори на тях, Асоциацията на студентите медици – Пловдив организира онлайн среща на тема „Здравната ябълка на раздора – Ваксината срещу COVID-19”.

Инициативата за това събитие е на д-р Мирела Русева Илиева, национален отговорник на Комитета по Обществено здраве – SCOPH към АСМБ. Благодарение на локалните отговорници на Комитета по Обществено здраве – SCOPH и Комитета по Човешки права и мир – SCORP към Асоциацията на студентите медици – Пловдив и тяхната добра организация, идеята се превърна в реалност. Срещата се проведе в електронна среда на 26 януари 2021 г. и продължи три часа.


Гост-лектори на събитието бяха Ректора на МУ – Пловдив проф. д-р Мариана Мурджева, дм, в качеството ѝ на главен координатор на Експертния съвет по Клинична имунология и член на Националния ваксинационен щаб, и д-р Христиана Бацелова – специалист по Епидемиология на инфекциозните болести и Епидемиолог към УМБАЛ “Св. Георги” – Пловдив и първи лекар, поставил ваксината срещу COVID-19 в Пловдив.

Към срещата проявиха интерес над 3 000 човека, като 1 138 от тях участваха директно в ZOOM събитието, а другите имаха възможност да наблюдават излъчването му на живо в Facebook страницата на Асоциацията на студентите медици – Пловдив. Имаше възможност за задаване на въпроси, като предварително се получиха над 120 различни въпроса, които варираха от строго научни до такива с личен лечебен характер.

Ето някои от въпросите, обсъдени по време на срещата:

“Възможно ли е за една година да се създаде ваксина и колко надеждна е тя?”

Проф. д-р Мариана Мурджева: Възможно е да се направи ваксина, това е утвърдителният ми отговор по няколко причини: медицината разполага с доста по-иновативни технологии за разлика от това, което беше при създаването на живите и убитите ваксини, които са класиката във ваксинологията, сега обаче с новите молекулно биологични технологии, на които почиват съвременните ваксини, този период на създаване на ваксината може да бъде съкратен значително. С помощта на генетичните методи става много по-лесно да се дешифрира генома на патогена, да се дешифрират и онези пептидни структури, които се кодират от определени гени, така както белтъка S1 на COVID-19 и когато тези структури са ясни, пътят за създаването на ваксината е по-кратък, но това, което изисква време, е именно производството им и особено необходимото време за клинични изследвания.

“Как да избера с коя ваксина да се ваксинирам?”

Д-р Христиана Бацелова: На този етап ваксините на Pfizer и Moderna се прилагат само в болнични заведения и в РЗИ-та, при тях един недостатък е трудната организация на точна бройка налични пациенти за ваксиниране. Не смятам, че на този етап е възможно да се избира, по принцип РЗИ ни снабдяват с такъв тип ваксина, с какъвто разполагат за момента. Но когато едно лице е ваксинирано с определена ваксина, трябва и втората ваксинална доза да бъде на същия производител, това се предвижда и се разпределя от РЗИ.

“Освен РНК, какви са другите съставки на ваксините?”

Проф. д-р Мариана Мурджева: Ваксините на Pfizer и Moderna са ваксини, които съдържат информационна РНК, която кодира синтеза за прословутия S1 протеин, който е най-имуногенния белтък в COVID-19. Тъй като обаче тази РНК молекула е много нестабилна, за да свърши своята работа в организма, тоест да бъде преведена и да бъде индуцирана синтезата на белтъка от рибозомата, тя е опакована в липидно мехурче. Това мехурче и при двата производителя е като преносител, който предпазва и стабилизира информационната РНК, която навлиза само в цитоплазмата на клетката. Също и помощни вещества, холестерол, калиев хлорид, натриев хлорид, полиетилен гликол и точно към него се смята, че възникват алергичните реакции.

“Препоръчва ли се на хора в репродуктивна възраст да се ваксинират с иРНК ваксини?”

Д-р Христиана Бацелова: Няма препоръки да се прави рутинен тест за бременност при поставяне на иРНК ваксините на Pfizer и Moderna. В РНК ваксините няма жив вирус, който да ни притеснява. В допълнение клиничните изпитвания при животни категорично не доказват токсичност при плода, както и не оказват влияние на фертилността и забременяването след поставяне на подобна ваксина.

“Може ли ваксината да промени ДНК на човек?”

Проф. д-р Мариана Мурджева: Информационната РНК, за да се превърне в ДНК, тя трябва да има нещо, което да ѝ помогне. При вируси, които са като COVID-19 и HIV, е необходим един ензим, наречен „обратна транскриптаза“, който може да бъде наличен в нашите клетки. Ако сме заразени с вируса на HIV, е възможно да имаме този ензим и той да подпомогне превръщането на информационната РНК в ДНК, която евентуално да се инкорпорира в нашето ядро. Възможно е и да имаме в клетките си и други обратни транскриптази от вируси, които не предполагаме, че познаваме, защото микроорганизмовият свят е толкова многообразен, че не разпознаваме всички вируси, които циркулират и могат да влязат в нашето тяло. Така че, теоретично и хипотетично е възможно такава информационна РНК да се превърне в ДНК молекула. ДНК би могла да промени нашия геном, ако тя носи гени с онкогенен потенциал. Аденовирусите във ваксината на AstraZeneca и Gamaleya, някои от тях могат да имат онкогенен потенциал, такъв е установен за мишки. В аденовирусния конструкт, който се използва за тези ваксини е лишен от такива гени. Така че, вероятността на тази РНК да премине в клетъчното ядро и да има онкогенен потенциал е нулева.

В края на събитието благодарности към гост-лекторите от името на Асоциацията на студентите медици – Пловдив отправи д-р Мирела Русева Илиева, която изрази готовност за още такива срещи и за бъдеща съвместна работа.

Като обобщение на всичко казано и като израз на собствена позиция бяха думите на проф. Мурджева: „Надявам се, че българското общество ще прояви известна мъдрост и ще вярва на факти и на медицина, базирана на доказателства и така всеки да направи своя личен избор. Но личният избор в такива ситуации е въпрос на гражданска и обществена отговорност. Защото изборът, който всички ние поотделно ще направим за нас самите, ще рефлектира върху оцеляване на обществото ни в тази епидемична вълна.“ 


вторник, 26 януари 2021 г.

Удължиха извънредната епидемична обстановка до 30 април

Извънредната епидемична обстановка се удължава до 30 април. Решението за това е взето на извънредно правителствено заседание, свикано от министър-председателя Бойко Борисов, съобщиха от Министерския съвет. 

Премиерът разпореди на министъра на здравеопазването проф. Костадин Ангелов да изготви заповед, в която ясно да бъдат разписани сроковете за поетапното разхлабване на мерките.

По отношение на работата на ресторантите, заведенията и нощните клубове премиерът Борисов изиска от здравния министър да проведе среща с техни представители и да обсъдят възможните решения за бранша. 

Един от възможните варианти е те да отворят още в началото на февруари при 50% капацитет и с работно време до 22:30 часа, като в този случай рискът е те отново да бъдат затворени при влошаване на епидемичната обстановка. Друг вариант за ресторантите, заведенията и нощните клубове е да отворят от 1 март, като до тогава се подкрепят със средства, отпуснати с нотификация.

понеделник, 25 януари 2021 г.

Дигитален мамограф за прецизна диагностика на млечните жлези в ДКЦ „Св. Георги“

 

В ДКЦ „Св. Георги“ започна да функционира нов дигитален мамограф, позволяващ по-прецизна диагностика на заболявания на млечните жлези, съобщи управителят доц. д-р Силвия Цветкова
Апаратът представлява универсална дигитална система, която може да извършва скринингова и диагностична мамография. Притежава автоматичен механизъм за контрол на дозата, оборудван е с всички необходими хардуерни и софтуерни приложения и на практика облъчването е нищожно.
Доц. Цветкова припомни, че диагностичната мамография е метод за скрининг и ранна диагностика на злокачествени образувания на млечните жлези. Този тип изследвания са профилактични. Препоръчително е между 35 - 40 години да се направи базисна мамография, която служи за сравнение с по-късно направените. След 40-годишна възраст се прави по 1 път годишно.
Мамография се назначава при наличие на симптоми от страна на млечните жлезиуплътненияпромени в кожатаувеличени лимфни възли в подмишничните ямкиболканеобичайна секреция от зърнотоФамилната история за близки със заболяване на млечните жлези е абсолютно показание за редовни прегледи.
Образите се архивират и съхраняват на електронен носителкоето позволява сравняване и проследяване във времетоПри нужда се провеждат допълнителни изследвания - ехография или магнитен резонанс на млечните жлези.

 




 

понеделник, 11 януари 2021 г.

Все повече пациенти се изследват в COVID зоната на ДКЦ „Св. Георги“

 

COVID зоната в ДКЦ „Св. Георги“ разполага с кабинет, където медицински екип консултира пациенти, насочени от личните лекари или самонасочили се, т.е. хора със съмнения, че са заразени и търсещи компетентна помощ. Интересът на пациентите след разкриването й на 14 декември 2020 г. нараства. 

Ако пациент има оплаквания като повишена температура, кашлица, промяна в обонянието или други, характерни при COVID-19 симптоми, е препоръчително да направи антигенен тест за отдиференциране на инфекцията от други възможни с подобни симптоми.

По преценка на лекаря има възможност за извършване на безплатни антигенни тестове и/или лабораторни и рентгенови изследвания. Пробите се вземат от специално обучено и защитено медицинско лице. Създадена е организация и пациентите могат да получат резултати след 10 до 20 минути.

В клиничната лаборатория на “ДКЦ Свети Георги” се извършва и количествено изследване на JgM и JgG антитела срещу SARS-COV-2. При количествените тестове, резултата от теста се получава като определена стойност, а не като (+/-), както при качествените тестове.

Цената е с включена такса за биологичен материал:

SARS-COV-2 - JgM - 25 лв.

SARS-COV-2 - JgG - 25 лв.

SARS-COV-2 - JgM + JgG - 30 лв.

Антигенен тест - 25 лв.

Работното време на COVID зоната е от 08:00 до 16:00ч. всеки работен ден. Достъпът до нея е осигурен през самостоятелен вход, за да не се допуска смесване на потоците от пациенти.

неделя, 3 януари 2021 г.

Проф. Радка Аргирова, вирусолог: Определена групи да не бързат с ваксинирането

Дайте да се мобилизираме. Всеки да бъде личен участник в цялата тази битка срещу коронавируса. Не можем да позволяваме някакъв вирус да ни спира живота. Трябва на време да се вдигнем".

Такъв призив отправи вирусологът професор Радка Аргирова от ефира на "Темата на Нова" през месец март, когато заразата настъпи ударно в целия свят. Сега отново се срещаме с нея, за да разберем какво се промени с COVID-19 през изминалите месеци  и какво разбраха учените за този вирус. 

"Много неща се промениха. Нека да почнем от начало. Най-напред се промени самият вирус. Самият вирус не е този, който беше в началото - т.е аз многократно съм казвала, че Уханският вариант - ще го нарека така, защото той се оказа наистина един вариант от многото - вече на практика не циркулира. Два други варианта вече не циркулират, затова пък се появиха мутанти",

 заяви председателят на Българското дружество по медицинска вирусология. По думите й учените са знаели, че ще се появят мутации, защото това е в природата на РНК съдържащите вируси. Не за всички обаче се знае точно и достатъчно относно тяхната вирулентност, патогенност и другите им качества.

"Сега, разбира се, знаем за единия, който е широко и така застъпен в целия свят и който дойде от началото на март. Навсякъде го има. Сега този, за който се говори, че е нов - на практика не е нов, знае се, че го има в Европа. 

Разбира се може би е бил нов за Великобритания - факт е, че те го докладват, значи е нов за тях. Но в Бразилия също през март докладваха за него и това го знаем", категоричен е вирусологът.

Тези нови вируси като цяло имат една обща черта - по-лесно се пренасят, по-лесно заразяват клетките. Именно това е причината според професор Аргирова, заради която в есенната част на годината започна много сериозно покачване броя на новооткритите заразени лица.

Още в самото начало на пандемията със сравнително бързи темпове учените установиха спецификата на COVID-19 и имаха яснота за структурата на вируса. "Според мен вече има яснота, защото напълно е дешифриран неговият геном, а щом като е известен вирусният геном, както и всичките белтъци, които този геном кодира-вече знаем кои са и най-важните, така че пътят към създаване на ефективен имуноген е открит. Имуноген означава препаратът, който ще участва във ваксината", категорична в професор Аргирова.

Девет месеца по-късно ваксината е факт. Имунизацията започна. Но една не малка част от хората са подозрителни към най-новото оръжие срещу коронавируса, защото ваксината се появява сравнително бързо. Този процес обаче има научно обяснение.

Според професор Аргирова, са необходими осем дни за създаването на ваксина. "Останалото е въпрос на производство", категорична е тя.

"Бих посъветвала хората със СПИН да изчакат с ваксинирането". Тя обърна внимание на неяснотите около ваксините. 

"Нищо не знаем за това как ваксините влияят върху бременните. И при децата не знаем. Има неизяснения относно хората с алергични състояния и автоимунни заболявания. Притеснява ме въздействието върху хората с имунодефицитни заболявания", 

предупреди проф. Аргирова. Тя обясни, че 8 дни са нужни да се приготви ваксината, а останалото е въпрос на производство. "Това са непосредствено един върху друг етапи на изследване и проучване. Всички проучвания на "Бионтех" са направени. Оказва се, че 10 трлн. долара са дадени, за да се направи тази ваксина с такава скорост", каза още вирусологът.


Източник: plovdiv24.bg

Втората доставка от ваксини на Pfizer/BioNTech за България пристига утре на летище София

Втората доставка от ваксини на Pfizer/BioNTech за България ще пристигне утре на летище София. Самолетът с 25 хиляди ваксини каца около 7 часа в София в понеделник. 

Ваксините ще бъдат приети от здравния министър проф. д-р Костадин Ангелов и изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата маг. фарм. Богдан Кирилов. След това медикаментите тръгват по два лъча София – Пловдив – Бургас и северния – Варна и Велико Търново. 


Според министъра се забелязва положителна тенденция към увеличаване на желаещите да се имунизират. 
„Масовата ваксинация ще започне с възрастните хора. До края на януари очаквам да имаме конкретно разписан план кога започва имунизацията и кога ще бъдат финализирани ключовите фази с хората на първа линия. Вероятно до края на май, а може би по-рано, ще започне масовата ваксинация”. Това заяви в студиото на „Неделята на NOVA” здравният министър проф. Костадин Ангелов. По думите му масовата ваксинация ще започне, когато имаме достатъчно количество ваксини, за да се обезпечи безопасността на тяхното  разпространение.