четвъртък, 31 август 2017 г.

Диетите с малко мазнини са опасни

Диетите с ниско съдържание на мазнини могат да увеличат риска от ранна смърт, установило голямо изследване, цитирано от „Дейли Мейл“. Проучване, проведено сред 135 хил. души разкрива, че хората, които ядат най-малко мазнини, са с най-висок риск от смъртност.
Резултатите от изследването, представени на най-голямата конференция на кардиолозите в света, отправят предизвикателство към диетични съвети, в които се е вярвало от десетилетия и които убеждават хората да намалят приема на мазнини.
Канадски изследователски екип, публикувал проучването си в реномираното медицинско списание „Ланцет“, казва, че всъщност мазнините могат да имат защитен ефект върху човешкото здраве. Те открили, че хората с най-нисък прием на мазнини са с 23% по-голяма вероятност да умрат млади.
Учените казват, че вместо мазнините, хората трябва да намалят въглехидратите – картофи, хляб, тестени изделия, ориз, с други думи всички тези неща, които до момента се смяташе, че са в центъра на здравословното хранене.
Експерти съобщиха, че новите открития „увеличават несигурността относно това, което представлява здравословната диета“ и казват, че това объркване вероятно ще продължи още няколко години.
Изследователят д-р Махшид Дехан от университета „МакМастър“ заяви по време на европейския конгрес на кардиолозите в Барселона: „Десетилетия наред диетичните препоръки са насочени към намаляване на общия прием на мазнини и наситени мастни киселини“.

Но тялото се нуждае от мазнини. Те носят витамини, осигуряват основни киселини, имат важна роля в тялото. Когато намалите приема на мазнини до много ниски нива, вие засягате важни минерали“, добавя тя. Д-р Дехан подчерта, че това не означава, че хората трябва да приемат неограничено количество мазнини. Хората, които си набавя 35% от енергията  от мазнини, ще бъдат в най-добро здраве. Фокусът върху диетата с „ниско съдържание на мазнини“, която се твърдеше до този момент, че е супер здравословна, означава, че хората често са под това нито (35% от енергията да идва от мазнини).Когато хората намалят приема на мазнини, те замества този източник на енергия с въглехидрати и захар, което увеличава риска от сърдечносъдови заболявания.
Британският кардиолог д-р Асиим Махотра, който от години се бори със съветите за нисък прием на мазнини, заяви: „Време е за пълен обрат в диетичното хранене. Колкото по-бързо направим това, толкова по-бързо ще преборим епидемията от диабет и затлъстяване и ще подобрим здравето на хората“.

сряда, 23 август 2017 г.

Гладът изчезва, ако не го забелязваме

Защо понякога се случва така, че унесени в интересна книга или напрегната работа, лесно забравяме, че сме пропуснали обеда? Изчитаме книгата на един дъх и изведнъж с изумление установяваме, че сме в състояние да изядем цял слон – толкова сме гладни. 

Защо понякога хората могат да не обръщат внимание на глада? „Звучи съвършено ненаучно, но много логично — интензивната дейност се превръща в приоритет, изместващ всичко останали”, казва Лия Гропо, клиничен диетолог от Станфордския медицински институт в Пало Алто, Калифорния.
„Всеки от нас го е преживявал, затова е трудно оспоримо”, казва Гропо. — Чувството за глад намалява, ако мислите ни изцяло са заети с нещо друго”. Интересното обаче е, че ако се намесят някои допълнителни външни фактори, игнорирането на глада се проваля. Пробвали ли сте да четете книга в кухнята? Внезапно появилият се аромат на печено месо или пък домашен сладкиш веднага става по-интересен от книгата, нали?

Когато стомахът е празен, в мозъка постъпва „съобщение”, че организмът има нужда да получи гориво за енергия - храна. Тези верижни реакции се наричат още тригери, а с определяща роля в тях е грелинът – хормонът, определен от учените като единственото вещество, отговорно за апетита. Установено, че той влияе на определени участъци в мозъка и предизвиква чувството за глад.
Почти изцяло грелинът се произвежда в стомашно-чревния тракт и никога не изчезна напълно от организма. Нивото му се понижава, когато сме заситени и се повишава, когато е време да заредим организма с храна. Но работата е там, че чувството за глад не зависи единствено и само от този хормон. Откриването на грелина бе обявено през 2006 г. Десетина години по-късно в сп. Clinical Nutrition бяха оповестени резултатите от ново изследване, продължило 8 седмици. В него участвали 59 души, страдащи от затлъстяване. По правилата на експеримента, участниците в него трябвало един ден да се хранят по обичайния си режим, а на следващия – да се ограничават. Всеки ден изследователите измервали нивото на грелина на всички участници и открили, че концентрацията му не е пряко определяща за чувството за глад. 
Казано по-простичко, в дните, когато участниците в експеримента поемали по-малко храна, нивата на грелин били по-високи, но самите хора не усещали разлика между чувството за глад при ограничен режим и при обичайно хранене. Следователно, субектовното усещане за глад не съвпада с клиничните му измерения, гласи изводът от това проучване."

петък, 18 август 2017 г.

Крушите намаляват риска от рак и сърдечно-съдови болести

Консумирането на круши може да помогне при загуба на тегло и намаляване на риска от развитие на рак, хипертония, диабет и сърдечни заболявания.
Те са меки и сладки плодове с влакнеста сърцевина, богати на антиоксиданти, флавоноиди и диетични фибри, освен това не съдържат холестерол, което ги прави предпочитани в много диети през лятото. 
В една средна круша (приблизително 178 грама) има 101 калории, 0 мазнини, 27 грама въглехидрати (включително 17 грама захар и 6 грама влакна) и само 1 грам протеин. За възрастни над 50-годишна възраст препоръката за мъже е 30 грама на ден, а за жени- 21 грама на ден. Проучвания показват, че един плод може да ни осигури 12% от дневните нужди от витамин С, 10% витамин К, 6% калий и по-малки количества калций, желязо, магнезий, рибофлавин, витамин В-6 и фолиева киселина. 
Крушите също съдържат каротеноиди, флавоноли и антоцианини (при тези червена кора). 
Ето кои са най-големите ползи на тези плодове:
Източник на много фибри 
Крушите са богати на важни антиоксиданти, флавоноиди и диетични фибри, които подпомагат храносмилането. Проучване на американския Национален институт по медицина показва, че диети с 14 грама фибри на всеки 1000 калории са свързани със значително намаляване на риска от коронарна болест на сърцето и диабет тип 2. Една средна круша осигурява 6 грама влакна или около 24 процента от дневната нужда от фибри за жена под 50 години.
Увеличават загубата на тегло 
Плодовете и зеленчуците, които са с високо съдържание на фибри, ни дават енергия и същевременно имат ниско съдържание на калории. Повишеният прием на фибри, които можем да си набавим от крушите, увеличава загубата на тегло при хора с проблеми с килограмите.
Намаляват холестерола и риска от сърдечносъдови заболявания 
Повишеният прием на фибри понижава нивото на кръвното налягане и холестерола. Преглед на резултатите от 67 отделни контролирани проучвания в Америка установява, че увеличението на приема на фибри на 10 грама на ден намалява липопротеин с ниска плътност или "лошия“ холестерол в организма.
Диетичните фибри имат важна роля в регулирането на имунната система и възпалението, като по този начин намаляват риска от свързани с възпалението проблеми като сърдечно-съдови заболявания, диабет, рак и затлъстяване.
Предпазват от диабет 
Диета с високо съдържание на фибри носи по-малък риск от развитие на диабет и по-стабилни нива на кръвната захар.
Детоксикират 
Редовните движения на червата са от решаващо значение за ежедневната екскреция на токсините през жлъчката и изпражненията. В крушите има 84% вода, което спомага за поддържането на меките изпражнения и промиването на храносмилателната система от токсините.


вторник, 15 август 2017 г.

УМБАЛ „Свети Георги“ отпуска стипендии за студенти от специалността „Медицинска сестра“

За стипендиантската програма могат да кандидатстват завършилите II или III курс с минимален успех „Мн. добър – 4,50“, одобрените получават ежемесечна парична стипендия до завършване на обучението си, а след дипломиране – трудов договор за работа по специалността в лечебното заведение.

Стипендиантска програма за студенти от II и III курс на специалността  „Медицинска сестра“ учредява УМБАЛ „Свети Георги“ – Пловдив. През новата учебна 2017/2018 година болницата отпуска 10 стипендии за студенти след завършен II курс и 10 стипендии за студенти след завършен III курс на обучение по специалност „Медицинска сестра“, ОКС „Бакалавър“.

Определената парична сума е в размер от 150 до 200 лв. месечно за срок от една или две години, в зависимост от условията, на които отговаря студентът. Подробните условия на стипендиантската програма и необходимите документи за кандидатстване са достъпни на интернет страницата на лечебното заведение на следния линк:  http://www.unihosp.com/?menu=stipendii_programa

Целта на ръководството на най-голямата болница в България е да подкрепи младите студенти по време на обучението им и да привлече и задържи млади медицински специалисти като им гарантира работно място по специалността. Очакванията са тази практика да окаже положително влияние в работата на лечебните структури на УМБАЛ „Свети Георги“, защото ще се създадат условия за приемственост и развитие в професията, а това от своя страна ще помогне за справяне с кризата от липсата  на квалифицирани и опитни медицински кадри на пазара на труда на национално ниво, смятат от лечебното заведение.

Заявлението за кандидатстване за стипендиантската програма на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД и всички приложими документи трябва да се подадат в пощенски плик в деловодството на лечебното заведение до 5 септември 2017 г. Могат и да бъдат изпратени до адреса на болницата  гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ №66, УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, за Стипендиантската програма за студенти ОКС „Бакалавър“ по специалност „Медицинска сестра“. Класираните кандидати ще бъдат обявени до 15 септември 2017 г. и ще бъдат поканени за подписване на договор.


За допълнителна информация всички, които се интересуват от стипендиатската програма, могат да се обърнат към Ивелина Божинова – Главна медицинска сестра на УМБАЛ „Свети Георги“, телефон 032/60-29-76.