понеделник, 21 март 2016 г.

По-силни, по-здрави и по-слаби през пролетта



След месеци на дебели дрехи, обилна храна и мрачно време, тялото и духът ни жадуват за нещо по-различно и по-леко. За щастие времето на пуловерите, супите и студа остава в миналото, а пролетта идва.
Пролетта е идеалното време, в което да направим промени, които ще ни направят по-слаби, по-силни и по-здрави. Вижте 6 принципа, които могат да се установят като ваши трайни навици, за да се чувствате и изглеждате страхотно:
1. Отървете се от лошата храна
Всички знаем, че не трябва да се ядат чипсове, бонбони, бисквити, бургери, защото тялото не се нуждае от тях. Те ни карат да се чувстваме зле, въпреки че са вкусни.
Ако целта ви е да изглеждате по-добре и да се чувствате здрави, тези неща не трябва да присъстват в менюто ви. Махнете ги от дома си, не ги купувайте докато сте на работа, изхвърлете ги от колата.
Заменете ги с ядки, плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни.
Планирайте храненето си. Гответе здравословни ястия, които не изискват сложни съставки или много време за подготовка.
2. Следвайте правилото „2х3+1“
Един от най-бързите и лесни начини да промените хранителните навици е да приемате по 2 плода или зеленчука на всяко ядене (2х3) и да добавите едно междинно хранене (+1), което също е плод или зеленчук.
Ако спазвате това правило, ще приемате поне 7 плода или зеленчука. Колкото повече, толкова по-добре (особено, ако става въпрос за зеленчуци). Това означава, че ще поемате повече витамини, минерали, фибри и други вещества, от които се нуждае тялото ви. Ще намалите солта, добавената захар и химията.
3. Не бягайте от мазнините
Ако искате да се храните по-здравословно и особено, ако се опитвате да отслабвате, със сигурност ще искате да намалите мазнините. Нискомазнинните диети може да са ефективни, но не са здравословни. Тялото има нужда от здравословни мазнини, които носят ползи за работата на сърцето, холестерола и кръвната захар. А и помагат при отслабването.
Откажете се от преработените храни и заложете на ядки, семена, авокадо, зехтин, яйца, сьомга.
4. Движете се повече
Съвременният живот не позволява достатъчно движение. Чувстваме се изтощени в по-голямата част от времето, защото изразходваме енергията си в емоции.
Отделете 30 минути от деня си, за да ходите. Запишете се на танци, карайте колело. Вземете си фитнес гривна, която да ви учи да правите задължителните 10 хиляди крачки дневно.
Макар и едва 30 минути дневно, това може да се окаже добра превенция срещу диабет или други хронични заболявания.
5. Увеличете мускулната си маса
Да, точно така. Увеличаването на мускулната маса води до изгаряне на калории. Костите заздравяват, тялото се извайва. Дайте шанс на фитнеса. Ако все пак графикът ви не го позволява, потърсете упражнения със собствено тегло, които могат да се изпълняват у дома.
6. Спете повече
Липсата на сън разболява. Хората, които не си доспиват са изложени на по-голям риск от диабет, инсулт, инфаркт. Сънят също подмладява кожата.

източник: www.tialoto.bg

Местим часовниците с час напред

Местим часовниците с час напред в утрото на 27 март


След седмица, в последната неделя на март, преминаваме към лятно часово време. Това е система, въведена за спестяване на разходи за осветление чрез увеличаване на използването на дневна светлина.
На 27 март, точно в 3 часа, ще трябва да сменим часовниците си с 1 час напред и да започнем да се наслаждаваме на по-дълги и слънчеви дни. Това се прави, с цел подсигуряване на по-добро съвпадане на часовете от светлата част на денонощието и активните часове за работа и училище.
Лятното часово време е най-често използвано в районите с умерен климат заради значителните изменения в съотношението светла/тъмна част от денонощието в зависимост от сезона от годината. Лятното часово време е въведено в България на 1 април 1979 година.
От 1979 година до 1996 година включително лятното време започва от 0 часа на последната неделя на март (или първата неделя на април) и продължава до 0 часа на последната неделя на септември (или първата неделя на октомври).
През 1997 и 1998 година лятното време започва в 3 часа на последната неделя на март и продължава до 3 часа на последната неделя на октомври.
източник: www.presstv.bg

сряда, 9 март 2016 г.

10 любопитни факта за хигиенните и медицински познания на прабългарите


С идването си на сегашните български територии, водените от Аспарух далечни наши предци донесли интересната си материална и духовна култура. Сред забележителните им достижения са медицинските (и ветеринарни) познания.
Като често воюващ конен народ, който имал и уседнал и номадски начин на живот, прабългарите познавали до съвършенство човешката и животинска анатомия, както и най-разпространените заболявания и методите за справяне с тях. Имали правилни схващания относно диетата, хигиената и други начини на превенция на широк кръг заразни и незаразни заболявания.
Може би част от информацията, която ще срещнете по-долу ще ви озадачи, но такива са археологическите и исторически доказателства, така че не ни остава нищо друго, освен да се отнесем с нарастващо уважение към мъдростта на прародителите си.
1. Анатомични дадености
Скелетните останки на хора, погребани на територията на Плиска и околностите й показват, че прабългарите са били хармонично развити физически и съответно – издръжливи, работоспособни и боеспособни. Според изследователя В. Бешевлиев те били едри, добре сложени, с правилни лица и телесни пропорции. Кожата им била мургава, а косите – тъмни.
2. Диета
Заслуга за доброто им физическо състояние имал начинът на хранене. Употребявали нетлъсто месо, мляко и млечни произведения (включително алкохолни – производни на ферментиралото кобилешко мляко – кумис и др). За храна по време на своите походи приготвяли сушено конско месо. Идеалът за ядивните коне бил следният – когато се варяло конско месо за курбан, на повърхността на големия казан, в който се побирало цялото заклано и транжирано животно, трябвало да се обособи само едно кръгче мазнина, не по-голямо от монета.
3. Физическа хигиена 
Градоустройството в старите български територии (градовете Булгар, Сувар, Жукотин, Биляр и др. във Волжско-Камска България), както и в Плиска и Преслав е било на висота – селищата били благоустроени и водоснабдени. Имало глинени водопроводи за чиста вода и канали за отпадната, бани, отоплителни системи с гореща вода в сградите, дори фонтани и басейни. По време на поход прабългарите използвали бани-шатри, със сгъваеми кожени вани. Явно миенето и цялостното къпане били всекидневна практика. Затова се наложило папа Николай I да отговори на един от въпросите на българския владетел Борис I (зададени при подготовката на покръстването на българите), че за християнина е забранено да се къпе в сряда и петък.
4. Психологическа хигиена 
Не по-маловажна от грижата за тялото на прабългарина била грижата за душата. Схващането, че човекът се състои от материално тяло и да го наречем „етерно“ такова било широко разпространено. Жреческото съсловие имало грижата да помага при случаи, изразяващи се в различни усещания за дискомфорт, при които човек е физически здрав, но се чувства зле. От прабългарските си предци сме запазили техниките и словесните формули за борба с така наречените урочасвания, увреди от зли очи и т.н. В някои от ритуалите се използвала пречистващата сила на водата и огъня, познати днес под названието „гасене на въглен“. За предпазване от „лоши очи“ и „лоши мисли“ прабългарите носели, приготвени от жреците предпазни муски от зъби на мечка, вълк, лисица и др. Информация за това получаваме от отговор № 79 на папа Николай I.
5. Лечение с минерали 
Силна била вярата на прабългарите в мистичната сила на минералите. В отговор № 62 на папа Николай I се споменава за камък, който лекува. Една от хипотезите е, че става въпрос за скалния масив при Мадара, където имало религиозен комплекс или за каменните образувания при сегашното с. Калугерица. А етнографът Цани Гинчев, при свои теренни проучвания се е натъкнал на запазена още от древността практика, на болни от анемия или пациенти с кръвоизлив да се дава за пиене разтворен във вода или вино някакъв червен камък. Вероятно става въпрос за червена глина (или хума) – Argilla rubra, която е много богата на желязо и стипца.
6. Лечение с билки
Доброто познаване на билките и начините на извличане на активните им съставки било много важно за здравето на прабългарите в мирно и военно време. Те носели изсушените растения в кожени кесии по време на походите си (мирни преходи или военни набези) и с помощта на водата и лагерния огън приготвяли лечебни отвари, а смесвайки мазнина и стрити билки правели различни мехлеми. На особена почит във военно време бил белият равнец – използван и досега като ефективно средство против вътрешни и външни кръвоизливи. По-сложните рецепти и набавянето на специалните им съставки пък били задача на лечителя, който помагал при по-редки и трудни случаи.
7. Упойки
При обработване на рани и по-сложни хирургически вмешателства прабългарските лечители използвали внимателно дозирани извлеци на мак, коноп, зърнеш, блян, мандрагора и др. растения. Историческите извори споменават и за използването на алкохола като анестезиращо средство.
8. Хирургически интервенции
Раните по тялото на воина били почиствани (промивани или обгаряни) и превързвани, а счупванията – намествани и обездвижвани. Скелетните останки от Плиска и Преслав показват, че в повечето случаи медицинската намеса е била успешна. Интерес представляват интервенциите върху главата – на череп от Ловешкия некропол (от VIII-IX в.) е установена трепанация, направена приживе и завършила с оздравяване. За целта било използвано длето, нож (вероятно нагорещен) и др. инструменти. Освен този използван при травми с повишено вътречерепно налягане метод има документирани и находки със символични трепанации (без пробиване на вътрешната черепна пластина), които били част от магично-лечебната практика. С тях вероятно са лекувани различни видове парализи.
9. Обгаряне
Прабългарите донесли на Балканския полуостров практиката на лечебното обгаряне (мокса), прилагана и досега в източните култури. Тя представлява запалване на малки топчици (приготвени от натопена в мазнина вълна или корени от тръстика), върху различни енергетични точки от тялото. Те активизирали вътрешната енергия и я пренасочвали към болния орган.
10. Магия
За нас може и да звучи несериозно, но за древните българи магическите познания и мощ на предводителя, който бил и върховен жрец и лечител, били от голямо значение. Магията за неуязвимост на войската вероятно успокоявала и мотивирала воините преди боя. А други видове магия сваляла стреса и заличавала ужасните спомени от сражението. Знае се, че българския хан Паган (767-768 г.) бил могъщ шаман, а според архиепископа на Кремона Лиудпранд, вещ в магическата практика бил и Боян – синът на Симеон (893-927 г.).

източник: www.10te.bg

петък, 4 март 2016 г.

Гнойна ангина - усложнения


Този месец наблюдаваме повишени случаи на заболели с гнойна ангина.
Aнгинaтa e зaбoлявaнe, пpи кoeтo cтpaдa цeлият opгaнизъм. Пpeдизвиквa ce нaй-чecтo oт cтpeптoкoки и пpи нeпpaвилнo лeчeниe чecтo ce cъпpoвoждa c ycлoжнeния.
Бoлecттa пpoтичa тeжкo oбикнoвeнo пpи дeцa, a cъщo и ycлoжнeниятa ca нaй-cepиoзни. Toвa ce дължи нa aнaтoмичнитe ocoбeнocти нa opгaнитe нa нocoглъткaтa и нeдocтaтъчнaтa cилнa имyннa зaщитa нa дeтeтo.
Лoкaлнитe ycлoжнeния ca cвъpзaни c paзпpocтpaнeниeтo нa възпaлитeлeн пpoцec въpxy oкoлнитe aнaтoмични cтpyктypи.
Cиcтeмнитe ycлoжнeния ce пpeдизвиквaт oт aвтoимyннo yвpeждaнe нa някoи тъкaни или paзпpocтpaнeниe нa caмитe възбyдитeли чpeз кpъвoнocнитe cъдoвe в paзличнитe opгaни.

Mecтни ycлoжнeния
Paзвивaт ce в xoдa нa зaбoлявaнeтo, влoшaвaйки пpoтичaнeтo мy:
1. Ocтъp пapaтoнзилapeн, peтpoтoнзилapeн или peтpoфapингeaлeн aбcцec;
2.Пapaтoнзилит – нaй-чecтoтo нeблaгoпpиятнo пocлeдcтвиe нa aнгинaтa;
3.Ocтъp cpeдeн oтит – нaй-чecтo пpи възпaлeниe нa cливицитe;
4.Ocтъp лapингит;
5.Шиeн лимфaдeнит;
6.Oтoк и cтeнoзa /cвивaнe/ нa лapинкca c диxaтeлни нapyшeния – cлeдcтвиe нa peтpoфaгeaлeн aбcцec;
Лoкaлнитe ycлoжнeния нaй-чecтo ce paзвивaт пpи дeцa нaд 3-гoдишнa възpacт, c изключeниe нa пapaтoнзилитa.

Пapaтoнзилит и пapaтoнзилapeн aбcцec
Cливицитe ce пoкpивaт c кaпcyлa. Ho ca в cъceдcтвo c мycкyлa нa фapинкca, пoкpити cъc cъeдинитeлнo-тъкaннa oбвивкa – фacция. Meждy кaпcyлитe и фacциятa ce нaмиpa пapaтoнзилapнa тъкaн.
Haй-чecтo зaбoлявaнeтo зacягa xopa и oт двaтa пoлa в млaдa възpacт и e ycлoжнeниe нa aнгинa, възниkнaлo в peзyлтaт нa xpoничнo възпaлeниe нa cливицитe.

Фaктopитe зa възниквaнe нa пapaтoнзилитa ca:
• Haличиe пo пoвъpxнocттa нa cливицитe нa вдлъбнaтини – кpипти, в кoитo ce cъxpaнявa oгнищeтo нa xpoничнo възпaлeниe, paзпpocтpaнявaщo ce към пoвъpxнocттa.
• Липca нa гopнa пoвъpxнocт нa кaпcyлaтa и нaличиe тaм нa cпeцифични cлyзecти жлeзи, пopaди кoeтo инфeкциятa cъщo лeкo ce пpexвъpля към cъceдния opгaн. Haличиe пpи някoи xopa нa дoпълни aнaтoмични cтpyктypи към cливицитe, кoитo ce пpeвpъщaт в изтoчник нa възпaлeниe.
Пapaтoнзилитът oбикнoвeнo възниквa, кoгaтo чoвeк вeчe зaпoчвa дa oздpaвявa oт aнгинa. Heгoвия пpизнaк – възoбнoвявaнe нa бoлкитe в гъpлoтo oт eднa cтpaнa, пoвтopнo пoвишaвaнe нa тeмпepaтypaтa дo виcoки cтoйнocти, cлaбocт.
Бoлкитe в гъpлoтo бъpзo cтaвaт мъчитeлни – пaциeнтитe нe e в cъcтoяниe нe caмo дa пpeглъщa xpaнa, нo и вoдa, и дopи cлюнкa.
Hapyшaвa ce cънят. Пoявявaт ce бoлки в мycкyлитe нa шиятa, бoлният нe мoжe дa cи зaвъpти глaвaтa, a ce oбpъщa c цялoтo cи тялo.
Eднocтpaннaтa бoлкa ce oтдaвa нa yxoтo и нa зъбитe.
Чecтo e видимa cлюнкaтa, cтичaщa ce oт кpaищaтa нa ycтaтa. Haблюдaвa ce cпaзъм нa дъвкaтeлнитe мycкyли, пopaди кoeтo чoвeк мoжe дa cи oтвopи ycтaтa caмo c 1-2 cм. A тoвa зaтpyднявa пpeглeдa или дopи гo пpaви нeвъзмoжeн.
Пoявaтa нa cпaзъм мoжe дa бъдe пpизнaк нa фopмиpaнe нa aбcцec – гнoйник нa пapaтoнзилapнoтo пpocтpaнcтвo. Aбcцecът мoжe дa възникнe в пъpвитe дeнoнoщия нa зaбoлявaнeтo, нo нaй-чecтo ce paзвивaт нa 3-ти 4-ти дeн.
Бoлният зaпoчвa дa гoвopи нocoвo, oтичa ъгълa нa дoлнaтa чeлюcт, paзвивa ce шиeн лимфaдeнит.

Пpoфилaктикa нa ycлoжнeниятa
Kaк дa нe ce дoпycкa paзвитиeтo нa ycлoжнeния нa aнгинaтa или дa ce oтcлaбят тexнитe пocлeдcтвия?
• Cъблюдaвaнe нa пocтeлeн peжим пo вpeмe нa тpecкaтa пpи aнгинa;
• Изпълнeниe нa вcички лeкapcки пpeпopъки, пpeминaвaнe пълния кypc c aнтибиoтици;
• Избягвaнe нa caмoлeчeниe;
• Haблюдaвaнe нa здpaвocлoвнoтo cъcтoяниe и нa здpaвeтo нa oздpaвялoтo дeтe в пpoдължeниe нa минимyм 2 мeceцa cлeд oтзвyчaвaнe нa cимптoмитe нa бoлecттa;
• Пpи пoявa нa нoвa вълнa нa тpecкa, влoшaвaнe нa здpaвocлoвнoтo cъcтoяниe, пpи възниквaнe нa кaквитo и дa билo oплaквaния тpябвa дa ce пoтъpcи лeкapcкa пoмoщ.

източник: www.lechenie.bg

вторник, 1 март 2016 г.

Честита Баба Марта



За хората това е начало на пролетта, отърсване от несгодите на зимата, надежда за повече слънце край нас, вяра, че ще преодолеем житейските трудности, че идва ново, по-добро време от кръговрата на живота. 

Червено-бялата мартеница, дошла до нас от далечното минало на нашата история, носи най-прекрасните пожелания на хората по нашите земи за здраве и щастие. Тя е символ, но и магия, и закрила срещу силите на злото. 

Затова я закачаме първо на децата си, на най-близките, на най-обичаните. Затова я изп ращаме на другия край на света, където има българи, които единствено знаят силата на нейния символ.

Митичният образ на Баба Марта

не е млада хубавица, а стара жена. С нея се съобразяват всички. Характерът й е непостоянен, когато се усмихва - слънцето грее, когато е ядосана, зимният студ се завръща. 

Но тя олицетворява и обичта на бабата към деца и внуци, и справедливостта на закрилницата майка, цялата гама от нравствени добродетели, които една мъдра, възрастна жена може да носи у себе си и щедро да дарява на своите близки. 

Може би заради този малко противоречив неин характер голяма част от ритуалите като че ли са насочени да я умилостивят. 

Сутрин, още преди изгрев слънце, жените мятат пред къщата червени дрехи, червени халища и премитат двора, защото тя обича чистотата. После обличат дечицата с нещо червено и им закачат мартеници. 

Мартеница слагат на вратата на дома, на плодните дръвчета, на малките агънца, кончета, теленца. Днес може да видите мартеница, закачена на колата, на домашните любимци. 

Мартеницата - тези 2 усукани конеца - червено и бяло, носят своя неповторим символ. За българите, закачили си традиционната мартеница, червеното е цветът на кръвта, на живота, а бялото се приема като цвят на чистотата и щастието. Силно се вярва в 

магическата сила на червения цвят

който ще ви донесе здраве и сила. Всеки в себе си се надява, че бялата нишка от неговата мартеница ще му даде онова щастие, за което тайно си мечтае. 

Тези бяло-червени нишки, толкова уникални, свързват българите по света, където и да са те, и означават винаги и еднозначно пожелание за здраве и щастие. 

Познавачите показват как се правят мартениците. Първо и двата конеца се усукват поотделно наляво, след което се свързват и заедно се усукват надясно. Възрастните жени, които ги правят, ги наричат за здраве, късмет и предпазване от злите сили. 

Именно това наричане превръща мартеницата в мощен магически талисман. Твърди се, че това е всъщност стар магически ритуал, идващ още
от прабългарите, символ на пробуждането на пролетните природни сили. 

Първите мартеници са били просто усукани конци. В някои краища към тях добавят синьо мънисто, за да предпазва от уроки. В Родопите има и многоцветни мартеници, а в Софийско и Мелнишко се срещат със синьо и
червено. Уникални са мартениците Пижо и Пенда. 

Днес към обикновените усукани конци се добавят най-различни брошки на животни, коли,че даже и ликовете на любими герои. Въпрос на избор е, но символът е само един - преплитането на белия и червения цвят.Познавачите на окултни науки откриват в мартениците

много послания

Плетеницата на конците в мартеницата например се свързва, според тях, със спирала - магически символ на мъдростта, интуицията и пророческите дарби. 

Геометричната осморка те приемат като символ на богатството, а звездата, която представлява пентаграм, смятат, че носи в себе си голяма жизнена
сила и устойчивост. И по отношение на двата цвята тях ното обяснение е, че червеното, поставено близо до тялото, го зарежда с вибрации на радост и стремеж към успех, а бялото излъчва спокойствие, усещане за равновесие и свобода. 

Мартеницата, сложена на ръката, или закачена на ревера, според обичая се носи определено време, докато видиш първите прелетни птици - щъркели, лястовици, които идват с пролетта. В повечето случаи след това те се закачат на плодно дръвче. Според някои обичаи на село мартеницата се слага под камък и на деветия ден се поглежда дали около нея са се струпали мравки. 

Това означава, че годината ще бъде много плодородна за земеделците. 

Седмицата, започваща от 1 март, в някои райони се нарича броени дни. По тях се гадае какво ще е времето през годината. Другаде - всеки си избира един ден до 22 март и по него гадае каква ще му е годината. Ако е слънчево – ще е успешна, ако вали - трудностите ще са повече. 

С мартеници се закичват и в съседна Румъния, но само жени и деца. Носят ги в Западните покрайнини, където живеят българи, в Преспа и Голо бърдо в Албания, както и в някои райони на Македония. 

Легендата

Има няколко легенди за произхода на мартеницата. Една от най-разпространените е свързана с хан Аспарух. Когато победил византийците и обявил българската държава, ханът решил да извърши жертвоприношение на бог Тангра. 

Според обичая жертвената клада трябвало да се запали със стрък изсъхнал копър. Но наоколо не намерили растението. Докато ханът се чудел какво да направи, на рамото му кацнал сокол, на крачето на който имало завързано с бял конец снопче копър. Но конецът бил обагрен в червено от кръвта на птицата. 

Оказало се, че сестрата на хана, Хуба, която го очаквала далеч в техния дом, сънувала сън и разбрала, че търси копър за жертвоприношението. И му го изпратила по любимата птица. А кръвта била от дланта й, одраскана от сокола. 

Ханът запалил огъня, а червено-белия конец завързал на ръката си за спомен. Месецът бил март. Денят бил Първи. Това било началото на тогавашната Нова година. И оттогава всички носят мартеницата. 

източник: www.bolgari.net