вторник, 21 април 2015 г.

Инсомния - какво знаем за нея?


Често вечер, вместо да заспим, ние просто лежим в леглото и мислено се връщаме към неприятните преживявания от изминалия ден. Обикновено се боим от идването на сутринта, но ни се иска и нощта да свърши по-бързо.

Подобно преживяване се определя като "инсомния", или липса на сън. Инсомнията е най-често срещаният проблем, свързан със съня, обяснява д-р Джон Клайн от САЩ. Статистика, направена в САЩ, констатира, че всеки трети жител страда от състоянието, което означава, че то засяга 10% - 15% от населението.
Безсънието може да бъде остро или хронично. Освен това то е променливо както в своето проявление, така и в последиците, които причинява. Състоянието е по-често срещано сред жените, хората с хронични здравословни проблеми, тези, които имат психични разтройства, както и при по-възрастните хора.
Будуването през нощта е неприятно преживяване, което оказва голямо влияние върху живота ни, тъй като, поради липса на почивка, съсредоточаването и изпълнението на ежедневните задачи става трудно, повишава се и рискът от депресия.
Безсънието пречи на обичайното функциониране на онези системи в мозъка, които поддържат съня. Инсомнията може да бъде симптом, предизвикан от различни здравословни състояния, а може и да не се дължи на конкретен проблем.
Първичната инсомния представлява нарушение на съня, което трае месец, или повече, и води до изтощение. Коморбидната инсомния е друга разновидност на състоянието. То може да се дължи на проблеми при навиците, свързани със съня. Определени медикаменти също биха могли да доведат до коморбидно безсъние, а също така и психически разтройства.
Хората, страдащи от безсъние, са склонни несъзнателно да преценяват времето, за което ще заспят, и подценяват това, през което са заспали.
Лечението би могло да бъде ориентирано в две насоки – прием на медикаменти или терапия, насочена към опознаване на поведението. Те могат да бъдат използвани по отделно или в комбинация, в зависимост от вида на състоянието, а прибегне ли се до лечение, то би следвало да се назначи от специалист.

източник: www.puls.bg


Модерен център за спешна медицина откриват в Пловдив


Технологичният център за спешна медицина в Пловдив ще бъде открит днес (21.04.2015). Той е първи по рода си в България и в него, на принципа на синергичния подход, усилията си обединяват представители на медицината, фармацията, индустрията и браншовите структури за създаване  и обмен на знания, иновативни технологии и продукти в сферата на здравеопазването.
За работата на центъра са създадени модерна Високотехнологична тренировъчна база за подготовка на екипи за спешни и извънредни ситуации и Специализирана лаборатория за диагностикаи превенция на посттравматичното стресово разстройство.
Изграждането на центъра е на обща стойност 4 263 513,02 лв. Финансирането е по Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007 – 2013, съфинансирана от ЕС чрез Европейския фонд за регионално развитие и от държавния бюджет.

източник: Радио Пловдив

понеделник, 20 април 2015 г.

Защо боледуваме през пролетта?

През пролетта се разболяваме лесно заради отслабналия имунитет през зимата.
Това обясни в интервю пред БНТ д-р Тодор Кантарджиев, директор на Националния център по заразни и паразитни болести.
Вирусните инфекции се характеризират или с кашлица, или с хрема, или с температура, като най-опасен е грипът, затова го и следим, уточни Кантарджиев. Тази година грипът е от тип А, пикът е бил в средата на февруари.
Д-р Кантарджиев съветва да се взимат витамини, особено витамин D, който ни е в дефицит през пролетта заради липсата на слънце през зимата.



"Настинка няма, винаги има вирусна инфекция", обясни д-р Кантарджиев и допълни, че ако тя е тежка, има силни болки по мускулите, голямо чувство за умора.
За засилване на имунитета през пролетта проф. Кантарджиев препоръчва и пълноценна разнообразна храна и да избягваме консервантите и храни, които са с много Е-та.

източник: www.offnews.bg

събота, 18 април 2015 г.

Градинарството - ключ към добро здраве и дълъг живот


Градинарството може да се окаже решаващо за дълъг живот в добро здраве, твърдят британски експерти.
Специалистите смятат, че при някои пациенти хобито на открито действа по-добре от лекарства.
Редица благотворителни дружества и здравни служби дори призовават то да се препоръчва масово като здравословна практика.
Според британски изследователи, работещи по проекта Growing Health, градинарството оказва благоприятно въздействие при състояния като деменция, стрес и депресия.
Някои експерти смятат, че хобито на открито дори може да предотврати развитието на деменция. Градинарството също така помага за контролиране на теглото и за понижаване на високо кръвно налягане.
Хората, които не разполагат с градини, могат да се включват в обществени мероприятия на открито, за да поддържат добри форма и здраве, отбелязва мениджърът на проекта Growing Health Сара Уилямс.

www.vesti.bg

четвъртък, 16 април 2015 г.

Лятното часово време е стрес за организма

 Всяка пролет, в края на март преминаваме към т.нар. лятно часово време. Преместването на часовниците с час напред или назад се прави с цел да се осигурят няколко допълнителни часа естествена светлина за организма ни.
Оказва се, обаче, че от гледна точка на естествените биоритми на тялото ни, промяната на часа не е толкова лесна, а изисква дълга и сложна пренастройка на организма ни.
Хронобиолози, медици и психолози са категорични, че смяната на времето има негативно влияние върху здравето ни, тъй като промяната разстройва вътрешния ни биологичен часовник. Установено е, че се нарушава възприятието на човека, свързано с редуването на тъмната и светлата част от денонощието в зависимост от годишния сезон.
Хронобиолозите обясняват,  че ритъмът на активност и покой, който естествено следва тялото ни, се определя не от часовника, а от количеството на дневната светлина. Т.нар. вътрешен или биологичен часовник се нагажда към промените спрямо изгрева и залеза вна слънцето, в съответствие със сезона.
Тъй като преместването на стрелките на часовника не е съобразено с биологичните потребности на организма или с природата, често възниква несъответствие между количеството на отделяния мелатонин и съня, от който се нуждаем. Между хормона на епифизата и съня съществува пряка връзка и недостигът на мелатонин значително затруднява заспиването.
Направени са редица проучвания, показващи, че преминаването към лятното часово не корелира на естествените ритми на организма, а връщането на стрелките с час назад през есента, отново принуждава, вече адаптиралият се организъм, да променя биоритмите си. Установено е, че човек свиква по-трудно с пролетната промяна на времето и въпреки, че за 1-2 седмици се адаптира, това не става съвсем безпроблемно.
Не са редки случаите, когато при преминаване от едното към другото часово време, организмът изпада в състояние на т.нар десинхроноза, при което биологичния ритъм се разминава с хронологичното време.
Симптомите на десинхроноза са сходни със тези при хронично недоспиване.
  • отпадналост
  • бърза уморяемост
  • главоболие
  • замаяност и дезориентация
  • нарушения в съня – безсъние или  сънливост
  • депресивно и апатично настроение
  • загуба на апетита
  • гадене и чувство за тежест в стомаха
Биологическият часовник е инертен – при повечето хора в продължение на цели 10-14 дни след връщането на стрелките имунната система остава уязвима. Това провокира изостряне на хроничните заболявания, като най – често се наблюдава влошаване на симптомите при  страдащи от астма, хипертония, язва, нервни разстройства.
Увеличават се и случаите на депресия или резки смени на настроението, които психолозите наричат “синдром на падащите листа”. Раздразнението и безсънието са типични спътници на десинхронозата. Към стреса, предизвикан от нарушените биоритми, се добавя и типичната пролетна умора, причинена от недостига на витамини и антиоксиданти.
Стресът, на който е изложен организма при преминаване към лятно часово време е по-голям и адаптацията към новият ритъм изисква време. Периода на привикване е различен и зависи от индивидуалните особености на организма.
От десинхроназа през пролетта най-често се оплакват хората, които са по-чувствителни към метеорологичните условия. В резултат на прехода към лятното часово време тази тяхна чувствителност се повишава около 3 пъти.
За да укрепите имунната си система и за да преодолеете този период на адаптация, специалистите  препоръчват на първо място да се увеличи времето за сън и по възможност да избягвате ранното ставане поне за седмица.
Правилното пълноценно хранене и адекватното натоварване също ще помогнат на организма да се пренастрои.
Лекарите съветват, хората с хронични заболявания да бъдат особено внимателни към здравето си, да приемат редовно предписаните им медикаменти и при промяна в състоянието или поява на някакви симптоми, да се консултират със специалист.

източник: www.puls.bg