1. Известните американски изследователи на снега Уилсън Бентли и Уилям Хъмфри фотографират за „Атлас на снежните кристали“ 6000 различни варианта. В природата обаче не съществуват две снежинки с еднаква структура.
2. На 30 април 1944 г . в Москва пада невероятен сняг, формата на снежинките е почти с размер на щраусово перо.
3. Снегът отразява до 90% от слънчевите лъчи, отправяйки ги отново в космоса и поради това Земята не се стопля.
4. Повечето снежинки имат размер по-малък от сантиметър. Според книгата на рекордите Гинес, най-голямата падала някога снежинка е имала диаметър над 30 см. Паднала е във американския щат Монтана.
5. Най-голямото количество сняг е паднал през 1921 г. на езерото Силвер (Колорадо) с дебелина 190 см. Друг внушителен рекорд е снежна покривка от 157,5 см в Джорджтаун, Колорадо, на 4 декември 1913 г.
6. Прясно навалелият сняг се състои от 90-95% въздух. Това обаче го прави изключително добър термоизолатор.
7. В центъра на почти всяко снежно кристалче има малко парченце, което може да бъде всичко – от вулканична пепел до частица от открития Космос. С помощта на най-дребните нечистотии водните молекули кристализират до лед. Това става при температури под минус 12 градуса. Без тези кристализационни микроби водната пара не би променила агрегатното си състояние дори и при минус 40 градуса. В облаците замръзват все повече фини капки от силно охладена вода и образуват снежна звезда.
8. Две трети от света никога не са виждали сняг. Сред местата, на които никога не вали сняг, са австралийските градове в северната част на страната като Брисбейн и Дарвин и още островите Самоа, Бора Бора, Бали и Хаваи, Тайланд, Малдивите и др.
9. За филма на Роланд Емерих „След утрешния ден“ (2004 г.) снегът е произведен и доставен в Холивуд от фирмата за специални ефекти с филиал в едно малко градче до Оснабрюк, Германия. Тази компания предлага 160 различни вида сняг за различни мероприятия, постановки и филми. Има и специален скърцащ сняг от целулоза, снежна пяна, лапавица, блестящ сняг, а дори и т.нар. С-90, който симулира леден дъх.
10. Снегът не винаги е бял.
През лятото в Невада на билото на Сиера може да се наблюдава розов сняг,който има мирис и вкус на диня. Този удивителен феномен се обяснява с
наличието на водорасли Nivalis Chlamydomonas, които съдържат пигмент
астаксантин. Те са храна за някои микроорганизми, в частност на ледени червеи,
способни да живеят само при отрицателни температури (при 5 градуса те умират
и се разлагат).
В арктическите региони се случва да вали дори червен сняг. Отенък придават
микроорганизми, които живеят между кристалите.
В Калифорния през 1955 г. местното население е имало уникалната възможност
да наблюдава зелен снегопад, отличаващ се с фосфоресциращ нюанс. Хората,
които са рискували да го опитат, след известно време умират, а тези, които го
пипали – имали силен сърбеж и обриви.
На Коледа през 1969 г. в Швеция завалял черен сняг. Причината за това явление –
лоша екология.
В Калифорния през 1955 г. местното население е имало уникалната възможност
да наблюдава зелен снегопад, отличаващ се с фосфоресциращ нюанс. Хората,
които са рискували да го опитат, след известно време умират, а тези, които го
пипали – имали силен сърбеж и обриви.
На Коледа през 1969 г. в Швеция завалял черен сняг. Причината за това явление –
лоша екология.
източник: www.10te.bg