С идването си на сегашните български територии, водените от Аспарух далечни наши предци донесли интересната си материална и духовна култура. Сред забележителните им достижения са медицинските (и ветеринарни) познания.
Като често воюващ конен народ, който имал и уседнал и номадски начин на живот, прабългарите познавали до съвършенство човешката и животинска анатомия, както и най-разпространените заболявания и методите за справяне с тях. Имали правилни схващания относно диетата, хигиената и други начини на превенция на широк кръг заразни и незаразни заболявания.
Може би част от информацията, която ще срещнете по-долу ще ви озадачи, но такива са археологическите и исторически доказателства, така че не ни остава нищо друго, освен да се отнесем с нарастващо уважение към мъдростта на прародителите си.
1. Анатомични дадености
Скелетните останки на хора, погребани на територията на Плиска и околностите й показват, че прабългарите са били хармонично развити физически и съответно – издръжливи, работоспособни и боеспособни. Според изследователя В. Бешевлиев те били едри, добре сложени, с правилни лица и телесни пропорции. Кожата им била мургава, а косите – тъмни.
2. Диета
Заслуга за доброто им физическо състояние имал начинът на хранене. Употребявали нетлъсто месо, мляко и млечни произведения (включително алкохолни – производни на ферментиралото кобилешко мляко – кумис и др). За храна по време на своите походи приготвяли сушено конско месо. Идеалът за ядивните коне бил следният – когато се варяло конско месо за курбан, на повърхността на големия казан, в който се побирало цялото заклано и транжирано животно, трябвало да се обособи само едно кръгче мазнина, не по-голямо от монета.
3. Физическа хигиена
Градоустройството в старите български територии (градовете Булгар, Сувар, Жукотин, Биляр и др. във Волжско-Камска България), както и в Плиска и Преслав е било на висота – селищата били благоустроени и водоснабдени. Имало глинени водопроводи за чиста вода и канали за отпадната, бани, отоплителни системи с гореща вода в сградите, дори фонтани и басейни. По време на поход прабългарите използвали бани-шатри, със сгъваеми кожени вани. Явно миенето и цялостното къпане били всекидневна практика. Затова се наложило папа Николай I да отговори на един от въпросите на българския владетел Борис I (зададени при подготовката на покръстването на българите), че за християнина е забранено да се къпе в сряда и петък.
4. Психологическа хигиена
Не по-маловажна от грижата за тялото на прабългарина била грижата за душата. Схващането, че човекът се състои от материално тяло и да го наречем „етерно“ такова било широко разпространено. Жреческото съсловие имало грижата да помага при случаи, изразяващи се в различни усещания за дискомфорт, при които човек е физически здрав, но се чувства зле. От прабългарските си предци сме запазили техниките и словесните формули за борба с така наречените урочасвания, увреди от зли очи и т.н. В някои от ритуалите се използвала пречистващата сила на водата и огъня, познати днес под названието „гасене на въглен“. За предпазване от „лоши очи“ и „лоши мисли“ прабългарите носели, приготвени от жреците предпазни муски от зъби на мечка, вълк, лисица и др. Информация за това получаваме от отговор № 79 на папа Николай I.
5. Лечение с минерали
Силна била вярата на прабългарите в мистичната сила на минералите. В отговор № 62 на папа Николай I се споменава за камък, който лекува. Една от хипотезите е, че става въпрос за скалния масив при Мадара, където имало религиозен комплекс или за каменните образувания при сегашното с. Калугерица. А етнографът Цани Гинчев, при свои теренни проучвания се е натъкнал на запазена още от древността практика, на болни от анемия или пациенти с кръвоизлив да се дава за пиене разтворен във вода или вино някакъв червен камък. Вероятно става въпрос за червена глина (или хума) – Argilla rubra, която е много богата на желязо и стипца.
6. Лечение с билки
Доброто познаване на билките и начините на извличане на активните им съставки било много важно за здравето на прабългарите в мирно и военно време. Те носели изсушените растения в кожени кесии по време на походите си (мирни преходи или военни набези) и с помощта на водата и лагерния огън приготвяли лечебни отвари, а смесвайки мазнина и стрити билки правели различни мехлеми. На особена почит във военно време бил белият равнец – използван и досега като ефективно средство против вътрешни и външни кръвоизливи. По-сложните рецепти и набавянето на специалните им съставки пък били задача на лечителя, който помагал при по-редки и трудни случаи.
7. Упойки
При обработване на рани и по-сложни хирургически вмешателства прабългарските лечители използвали внимателно дозирани извлеци на мак, коноп, зърнеш, блян, мандрагора и др. растения. Историческите извори споменават и за използването на алкохола като анестезиращо средство.
8. Хирургически интервенции
Раните по тялото на воина били почиствани (промивани или обгаряни) и превързвани, а счупванията – намествани и обездвижвани. Скелетните останки от Плиска и Преслав показват, че в повечето случаи медицинската намеса е била успешна. Интерес представляват интервенциите върху главата – на череп от Ловешкия некропол (от VIII-IX в.) е установена трепанация, направена приживе и завършила с оздравяване. За целта било използвано длето, нож (вероятно нагорещен) и др. инструменти. Освен този използван при травми с повишено вътречерепно налягане метод има документирани и находки със символични трепанации (без пробиване на вътрешната черепна пластина), които били част от магично-лечебната практика. С тях вероятно са лекувани различни видове парализи.
9. Обгаряне
Прабългарите донесли на Балканския полуостров практиката на лечебното обгаряне (мокса), прилагана и досега в източните култури. Тя представлява запалване на малки топчици (приготвени от натопена в мазнина вълна или корени от тръстика), върху различни енергетични точки от тялото. Те активизирали вътрешната енергия и я пренасочвали към болния орган.
10. Магия
За нас може и да звучи несериозно, но за древните българи магическите познания и мощ на предводителя, който бил и върховен жрец и лечител, били от голямо значение. Магията за неуязвимост на войската вероятно успокоявала и мотивирала воините преди боя. А други видове магия сваляла стреса и заличавала ужасните спомени от сражението. Знае се, че българския хан Паган (767-768 г.) бил могъщ шаман, а според архиепископа на Кремона Лиудпранд, вещ в магическата практика бил и Боян – синът на Симеон (893-927 г.).
източник: www.10te.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар