Лятното часово време е стрес за организма

 Всяка пролет, в края на март преминаваме към т.нар. лятно часово време. Преместването на часовниците с час напред или назад се прави с цел да се осигурят няколко допълнителни часа естествена светлина за организма ни.

Оказва се, обаче, че от гледна точка на естествените биоритми на тялото ни, промяната на часа не е толкова лесна, а изисква дълга и сложна пренастройка на организма ни.

Хронобиолози, медици и психолози са категорични, че смяната на времето има негативно влияние върху здравето ни, тъй като промяната разстройва вътрешния ни биологичен часовник. Установено е, че се нарушава възприятието на човека, свързано с редуването на тъмната и светлата част от денонощието в зависимост от годишния сезон.
Хронобиолозите обясняват,  че ритъмът на активност и покой, който естествено следва тялото ни, се определя не от часовника, а от количеството на дневната светлина. Т.нар. вътрешен или биологичен часовник се нагажда към промените спрямо изгрева и залеза вна слънцето, в съответствие със сезона.
Тъй като преместването на стрелките на часовника не е съобразено с биологичните потребности на организма или с природата, често възниква несъответствие между количеството на отделяния мелатонин и съня, от който се нуждаем. Между хормона на епифизата и съня съществува пряка връзка и недостигът на мелатонин значително затруднява заспиването.
Направени са редица проучвания, показващи, че преминаването към лятното часово не корелира на естествените ритми на организма, а връщането на стрелките с час назад през есента, отново принуждава, вече адаптиралият се организъм, да променя биоритмите си. Установено е, че човек свиква по-трудно с пролетната промяна на времето и въпреки, че за 1-2 седмици се адаптира, това не става съвсем безпроблемно.
Не са редки случаите, когато при преминаване от едното към другото часово време, организмът изпада в състояние на т.нар десинхроноза, при което биологичния ритъм се разминава с хронологичното време.

Симптомите на десинхроноза са сходни със тези при хронично недоспиване.

• отпадналост
• бърза уморяемост
• главоболие
• замаяност и дезориентация
• нарушения в съня – безсъние или  сънливост
• депресивно и апатично настроение
• загуба на апетита
• гадене и чувство за тежест в стомаха

Биологическият часовник е инертен – при повечето хора в продължение на цели 10-14 дни след връщането на стрелките имунната система остава уязвима. Това провокира изостряне на хроничните заболявания, като най – често се наблюдава влошаване на симптомите при  страдащи от астма, хипертония, язва, нервни разстройства.
Увеличават се и случаите на депресия или резки смени на настроението, които психолозите наричат “синдром на падащите листа”. Раздразнението и безсънието са типични спътници на десинхронозата. Към стреса, предизвикан от нарушените биоритми, се добавя и типичната пролетна умора, причинена от недостига на витамини и антиоксиданти.
Стресът, на който е изложен организма при преминаване към лятно часово време е по-голям и адаптацията към новият ритъм изисква време. Периода на привикване е различен и зависи от индивидуалните особености на организма.
От десинхроназа през пролетта най-често се оплакват хората, които са по-чувствителни към метеорологичните условия. В резултат на прехода към лятното часово време тази тяхна чувствителност се повишава около 3 пъти.
За да укрепите имунната си система и за да преодолеете този период на адаптация, специалистите  препоръчват на първо място да се увеличи времето за сън и по възможност да избягвате ранното ставане поне за седмица.
Правилното пълноценно хранене и адекватното натоварване също ще помогнат на организма да се пренастрои.
Лекарите съветват, хората с хронични заболявания да бъдат особено внимателни към здравето си, да приемат редовно предписаните им медикаменти и при промяна в състоянието или поява на някакви симптоми, да се консултират със специалист.

източник: www.puls.bg