Проф. Елена Илиева: Рехабилитацията трябва да започне максимално рано, за да се постигне добро възстановяване

Проф. Елена Илиева е завършила медицина през 1990 г. в Медицински университет - Пловдив. Придобива специалност по физикална и рехабилитационна медицина през 1996 г. През 2000 г. защитава дисертация. От 2004 г. е доцент, от 2013 г. – професор по физикална и рехабилитационна медицина. Ръководител е на Катедрата по физикална и рехабилитационна медицина и зам.-декан на Медицинския факултет на МУ-Пловдив; началник на Клиниката по физикална и рехабилитационна медицина в Университетска болница „Св. Георги“, Пловдив.

Два мандата е генерален секретар на Европейското дружество по физикална и рехабилитационна медицина (ФРМ), понастоящем е председател на Комитета по ударно-вълнова терапия, секретар на Комитета по професионална практика на Секцията по ФРМ към Съюза на европейските медицински специалисти, член на Европейската академия по рехабилитационна медицина.

Автор е на множество научни статии, монографии и глави от монографии, и учебници в специалността.

Физиотерапията и рехабилитацията са в подем в последните години и все повече се прилагат като последващо лечение при различни сериозни и хронични заболявания, както и след операции. За новостите в перспективната медицинска специалност разказва един от най-добрите ни специалисти в тази област.

-Проф. Илиева, как се насочихте към медицината?

- Израснала съм в лекарско семейство. Моят баща беше ортопед, майка ми дълги години е работила в областта на физикалната и рехабилитационна медицина. Брат ми наследи специалността на баща ни, а аз се занимавам с рехабилитация при ортопедично болни. Така че има приемственост. Традицията продължава и в моето семейство. Нашата дъщеря също завърши медицина.

Към медицината се ориентирах в гимназията, но безспорно това отношение на отдаденост и грижа за пациента, вълненията с успехите и неуспехите от проведено лечение, е било част от моето ежедневие в семейството. Може би това запали интереса у мен към тази професия.

-А как решихте да специализирате физикална медицина и рехабилитация?

- Попадането ми в тази област на медицината не беше съвсем насочена. Моят съпруг също е лекар-ендокринолог. Ние бяхме първият випуск лекари, завършили след промените, които бяха освободени от разпределение. Търсихме работа на много места извън Пловдив. Там вече не искаха пловдивчани, защото знаеха, че ще се стремим да се приберем в града. Тогава научих за обявен конкурс за преподавателско място в Катедрата по физикална и рехабилитационна медицина, явих се и започнах работа там. Имах шанс за развитие през годините, попаднах на много добри учители.

В началото мой ръководител беше доц. Пашев, след това доц. Маринкев, който издигна и доразви пловдивската школа по физиотерапия и рехабилитция. Той е мой пряк учител, на когото дължа много. В крайна сметка изборът не беше напълно насочен, но това беше една от областите на медицината, към които имах интерес.

Сега съм много щастлива и удовлетворена от това, че имах възможност да се развивам в тази специалност. Тя е всеобхватна. Реално ние имаме допир с всички останали специалности. Работим с пациенти с ортопедични, неврологични, ревматологични, кардиологични, онкологични, педиатрични заболявания, трудно ми е да изброя всички. Физиотерапията и рехабилитацията играят важна роля в профилактиката, и са особено необходими в ранния етап и в продължителното лечение на пациенти с различни заболявания и увреждания.

За съжаление,  невинаги колегите от други специалности насочват навреме пациентите към нас. Хората сами започват да търсят информация и помощ, и ни намират. Много е важно да се знае, че рехабилитацията трябва да започне максимално рано, за да могат да се предотвратят усложненията и да се постигне добро функционално възстановяване, да се избегне настъпването на трайни увреждания и тежка инвалидизация. Колкото и добре да бъде извършена една операция или проведено лечение в острата фаза на заболяването, пълноценното възстановяване на пациента изисква насочена и комплексна рехабилитация.

Нуждата от рехабилитация расте в днешно време, поради два основни фактора: напредъкът на медицината, благодарение на който се спасява животът на хората, дори с тежки и неизлечими в миналото заболявания, и застаряването на населението.

-Как работите в клиниката в болница „Св. Георги“?

- В нашата болница рехабилитацията започва още, докато пациентите пролежават в другите отделения. Мобилен рехабилитационен екип, който се ръководи от лекар по физикална и рехабилитационна медицина, посещава пациента там, назначава рехабилитационна програма, която се провежда от рехабилитатора и след дехоспитализация от острата клиника пациентите постъпват за комплексна рехабилитация при нас.

Имаме и сектор, който се занимава с рехабилитацията на деца с неврологични заболявания, основно с детска церебрална парализа, с родова травма на раменния сплит. Работим с деца от цяла Южна България. Имаме много добър екип, разполагаме със съвременна апаратура, включително за роботизирана рехабилитация, закупена със съдействието на „Българската Коледа“. Тези деца се нуждаят от системна и продължителна комплексна рехабилитация, за да добият самостоятелност и да настигнат в някаква степен, в зависимост от тежестта на заболяването, връстниците си.

Ние сме най-щастливи, когато деца, с които работим в продължение на 5-6-7 години,  вече нямат нужда от нас, могат да се движат самостоятелно и да се самообслужват. По отношение рехабилитацията на деца с ДЦП, НЗОК осигурява ежемесечна десетдневна рехабилитация. Разбира се, тези деца се нуждаят от непрекъсната рехабилитационна грижа. Обучаваме родителите като ко-терапевти по време на процедурите, за да могат в домашни условия да прилагат част от двигателната програма.

Не мога да кажа същото за възрастните пациенти след инсулт, черепно-мозъчни или гръбначномозъчни травми, които имат право на седем дневна болнична рехабилитация, заплатена от НЗОК, два пъти в годината. Това е крайно недостатъчно и ние не спираме да правим опити при преговорите с НЗОК да въведем европейските модели за рехабилитация и на тези пациенти.

-Вие сте въвели ударно-вълновата терапия у нас – разкажете повече, моля.

- Ударно-вълновата терапия започва да се прилага в медицината за дезинтеграция на бъбречни конкременти и едва в края на 90-те години се проучват нейните възможности за лечение на заболявания на опорно-двигателния апарат. В нашата клиника, респективно във физиотерапевтичната практика у нас,  я въведохме през 2008 г., благодарение на подкрепата на нашата болница – УМБАЛ „Св Георги“, която осигури съответната апаратура.

Вече имаме натрупан богат опит, имаме и собствени научни изследвания в тази област. Прилагаме ударно-вълновата терапия при пациенти с периартрит на раменна става, епикондилити, планатарен фасциит, шип на петата. Проучихме приложението й при пациенти с артроза на колянна става и отчетохме много добро повлияване, което се задържа в месеците след провеждане на процедурата. Също в нашата клиника беше защитена дисертация по отношение прилагането на ударно-вълновата терапия за повлияване на спастицитета при деца с церебрална парализа.

- Има ли нови неща, които използвате във физиотерапията и рехабилитацията при ортопедични операции и травми?

- Ние използваме комплексна терапия, никой метод и никой специалист не може сам по себе си да реши проблемите на пациентите. Работим в рехабилитационен екип, имаме добра колаборация с рехабилитатори, кинезитерапевти, ерготерапевти, логопеди, психолози, ортезисти и, разбира се, с лекарите от другите специалности. Този екип се ръководи от лекар-специалист по физикална и рехабитационна медицина. Лекарят има медицинската подготовка да оцени рехабилитационния потенциал и да подбере най-подходящите за конкретния пациент средства на рехабилитационната програма – кинезитерапия, електролечение, ултразвукова терапия, лазертерапия, термолечение и много други. По-нови високотехнологични методи, които навлизат напоследък, са високоинтензивната лазертерапия, високоинтензивното магнитно поле, които се прилагат при пациенти със заболявания на опорно-двигателния апарат, на нервната система; роботизираната рехабилитация за обучение в ходене или в дейности от ежедневието. Това са технологичните новости, но пак подчертавам, технологията сама по себе си, не може да реши проблемите на пациентите. Необходими са добре подготвени специалисти.

-Разбрах, че през септември предстои международен форум по физикална и рехабилитационна медицина – бихте ли разказали повече?

- Българската Асоциация по физикална медицина и рехабилитация е активен член на Европейското дружество по физикална и рехабилитационна медицина (ФРМ) и на Секцията и борда по ФРМ към Съюза на европейските медицински специалисти. От 5 до 7 септември в Пловдив предстои да се проведе работна среща на двете структури. Ще присъстват водещи европейски специалисти, представители на всички държави. Точно на тези срещи ние обсъждаме новостите, правилата за добра практика, каква е ролята на специалиста по ФРМ и доказателствата за ефекта на физикалната терапия и рехабилитацията върху функционалното възстановяване и качеството на живот на пациенти с различни заболявания и увреждания. Работим за хармонизиране обучението на специалистите по ФРМ в различните европейски държави.

Съвременната тенденция във всички области на медицината е да се използват и реимбурсират методи на лечение, базирани на научни доказателства. Поради тази причина през 2016 г. заедно с международен екип от учени създадохме област Рехабилитация към Кохрейн институцията. Както е известно, това е независима институция, която има за цел да въведе в ежедневната практика подхода на медицината, базирана на доказателствата. На базата на научни изследвания за ефекта от различни методи на лечение се оформят препоръки за практиката. Като съпредседател на Комитета по образование към Кохрейн рехабилитация организираме и провеждаме  обучение на медицински специалисти в нашата област за въвеждане на този подход, както и на здравни мениджъри, с цел оптимизиране на организацията при осигуряване на комплексна рехабилитационна грижа.

Има редица доказателства, че физикалното лечение и рехабилитацията са не само медицински, но и икономически ефективни и спестяват много допълнителни средства на семейството и обществото. Скорошни изследвания във Великобритания и Ирландия показват, че болничната рехабилитация при пациенти с тежки неврологични заболявания води до очаквани годишни икономии от 50 000 евро на човек. Комплексното физикално лечение за повлияване на болката намалява с 42 дни отсъствията от работа за една година. Друго проучване показва, че комплексната рехабилитация при заболявания на опорно-двигателния апарат води до 64% икономия на медицински разходи.

За съжаление, дейностите в областта на физикалното лечение и рехабилитацията са недофинансирани у нас, което ни затруднява при осигуряване на адекватна и продължителна рехабилитация на нуждаещите се.

През есента предстои и друг форум. През октомври Асоциацията по физикална медицина и рехабилитация организираме и ежегодната Научна конференция по ФРМ. Мотото на тазгодишната конференция е „Комплексен и мултидисциплинарен подход в съвременното рехабилитационно лечение“.

-Има ли интерес от млади хора към вашата специалност?

- Щастлива съм, че има интерес сред младите хора към нашата специалност, въпреки че е една от не добре финансираните у нас. Тя е много перспективна и необходима. Като преподавател работя с млади хора, което е много мотивиращо и зареждащо. Особено съм доволна, когато изявени наши студенти се насочват към специалността ни.

- Какво е мнението ви за изявеното желание от кинезитерапевти да работят самостоятелно с болни хора?

- Законовата уредба в България и в повечето европейски държави е, че физикално лечение и рехабилитация се осъществява от рехабилитационен екип под ръководството на лекар с придобита специалност по ФРМ. Така че, отделни членове на екипа, които не са с медицинско образование, трудно могат да обхванат всички аспекти на болния човек, да направят преценка на тежестта на основното и придружващите заболявания, да реагират при възникване на усложнения в хода на рехабилитацията. Уважавам кинезитерапевтите, те са много добре подготвени в своята област, ценни членове са на нашия екип. Ние нямаме проблеми с тях, работим в много добра колаборация. Работата е екипна и тя се води от лекар, специалист по ФРМ. Този подход е в интерес на  пациентите.

-Как си почивате, имате ли хоби?

-Нямам определено хоби. Обичам да чета книги и да пътувам.  Пътуванията са по-често служебни във връзка с участието ми в заседания и конгреси в чужбина, но обикновено си оставям по половин или един свободен ден, за да мога да разгледам мястото, където съм, да посетя музеи и галерии.

Източник: zdrave.net